подънаслѣдьникъ

ПОДЪНАСЛѢДЬНИК|Ъ (2*), А с. Лицо, наследующее при отсутствии основного наследника:

Различьѥ же ѥсть завѣту. и недоставшему в немь наполненiю. ˫ако въ завѣтѣ ѹбо и н(а)слѣдника и подънаслѣдн(i)ка. достоино есть писатi и дары свобожѣни˫а. и съставноѥ. и подъсъставн(о)е. в недостатъка же нап(о)лнениѥ. ни наслѣдника н(i) подънаслѣдника. ни съставнаго ни несъставнаг(о). (ἀποκληρονόμον) КР 1284, 306б.